СЪДБАТА НА ЧЕТНИЦИТЕ СЛЕД РАЗБИВАНЕ НА ЧЕТАТА

Таньо Стоянов войводата – убит на 27 май 1876 г.под Керчан баир; /брат му Курти/ не е участник в четата /е хванат и заклан някъде в Еленско, родната къща в Сливен – опожарена/

Гено Гроша – убит на 26 май 1876 г.на р.Черни Лом, при с. Светлен:

Петър Неделчев Танев – убит на 27 май 1876 г. на Керчан баир, при с.Априлово;

Кара Петър Трявналията – убит на 27 май 2876 г. на Керчан баир, при с.Априлово;

Русан Хр.Мирчев – убит на 22 юли 1876 г. между с.Калакастрово и с.Бяла река, Севлиевско;

Стефан Николов Заралията – заловен в Побит камък и осъден на смърт чрез обесване, присъдата изпълнена в Русе половин час след прочитането й;

Един неизвестен четник –  убит при с.Марчиново;

Двама неизвестни четници –  убити между местността Калакоча и гр.Попово;

Четата –  дала 9 жертви/1/3 от състава си/, останалите 19 са оживели и дочакали Освобождението, както следва:

Трима души – Стоян Бинкуглията, дядо Стойко от Хайнито/Гурково/ и Никола от Казанлъшка околия се предполага, че са доживели Освобождението, понеже няма сведения да са загинали.

Шест души – Коста Георгиев, Вельо Василев, Цанко Петранов-Тюфекчията, Йовчо Каяпенчев, Тотьо Колев и Илия от Арбанаси са били живи след Освобождението, но не се знае къде са живели, какво са работили, нито къде са умрели и дали са оставили потомци.

За други поборници, останали живи след Освобождението има повече автобиографични данни, а те са следните:

ДИМИТЪР КАЗАКОВ – родом от Сливен, бил в четата до разбиването й,  раняван, но остава жив, живял в София

ВАСИЛ СТОЯНОВ МИХИЛСКИ –  след Освобождението се отдал на военна служба в София и бил куриер в щаба на княз Батенберг.Участвал е в Сръбско-българската война, през ноември 1885г. Оставил е потомци, но имената им не са известни.

ХРИСТО ДИМИТРОВ ПЪРЖИНОВ – след уволнението си от опълчението отива да живее в София. Занимава се с файтонджийство, оземлен с 60 дка ниви и ливади. Построява двуетажна къща върху предоставено безвъзмездно място. Замогнал се с пари станал съдружник във фурна, а след Първата световна война /1920 г./ е собственик на мандра в с. Столник, Софийско. Създава семейство и има 3 деца. Умира през 1927 г. на 80-годишна възраст.

ИВАН ХРИСТОВ АБРАШЕВ, наричан още Охридлията и Аркадаша , заловен край Търговишко, осъден на 15 г. затвор. Завръща се от заточение в  Цариградския затвор след 20-месечен престой понеже е освободен по силата на Санстефанския мирен договор. След това се устройва в гр.Русе през 1878 г., на 34 – годишна възраст. Първоначално работи каквото намери. Скоро се жени за сестрата на тутраканския поборник Димитър Чиплаков и през 1892 г. и двамата стават адвокати в крайдунавския град. През 1893 г. получава поборническа пенсия. През 1900 г. се премества в София и вече няма данни за него.

ВЕЛКО ДАЧЕВ ТИШЕВ – знаменосец на четата. Заловен край Котел, след това изпратен в Одринския затвор, подложен на жестоки мъчения. В последствие избягва от затвора, добира се до Румъния и се включва в бьлгарското опълчение. След уволнението си от опълчението първо живее в родното си село Ердуванлийски чифлик/Радево/, след което с брат си се заселват във Вятово със семействата си. Държавата им дава пенсия и земя. През 1885 г.се обявява Сръбско-българската война и става доброволец на фронта. През 1898 г.Велко Дачев е записан в Поборническо-опълченското дружество в Русе. Бил природно интелигентен. Знаел турски, влашки и руски език. От брака си има родени и отгледани 6 деца. Почива на 10 октомври 1921 год. в гр.Вятово.

ЦОНКО КЪНЕВ ПЕТРАНОВ – /известен като дядо ЦОНКО БАЛКАНСКИ или ЦОНКО КОТЛЕНЧАНИНА/. След Освобождението  живеел скромно, в Поморийското  село Медово, Бургаски окръг в една сламена колиба и оземлен като поборник. Четял много книги. Поради семейни недоразумения с жена си дошъл тук сам. Починал през 1905 г.на 88 години. Наследници е оставил, но имената им не са известни. Жена пристигнала на погребението,  представила  се за неговата жена, продала нивите му, които и сега се наричат Комитетските.

СТОЯН ЕНЕВ ШЕКЕРДЖИЯТА – заловен край Търговишко и осъден на 15 години. Завърнал се от заточение на 48 години от Цариград, но не отишъл в родното си село Зелениково, а се установил в Русе /там се установяват много от поборниците/. Тихо, далеч от близки и почти неизвестен, неграмотен и с увреден слух се занимавал с занаята си „ШЕКЕРДЖИЛЪКА”, имал и сладкарница. Не се интересувал от правата си като поборник. След боледуване починал на 79 години и оставил за наследници - единствената си дъщеря.

ПЕТЪР ИВАНОВ РУСКОВ-КОМИТАТА – /паднал от скалата при с. Костанденец/ - заловен край Търговишко и осъден на 3 год.затвор в Цариград. По време на Руско-турската война 1877 г. е преместен на о.Родос. Завръща се след Освобождението на 25 год.възраст. Не отива в родното си място /Сливен/, а останал в Русе. Интересувал се от правата си на поборник и с помощта на Никола Обретенов успял да устрои живота си. Получил от държавата пенсия, земя в Кубратско и място за построяване на къща. Зад гърба си има два брака, 3 деца/едно осиновено и две родени/. Починал на 73 год.възраст, като оставил на невръстните си деца къща, хан, кръчма и 300 дка ниви. Сестрата на починалата му втора жена отгледала сираците, възпитала ги и им дала образование.

Двама четници от четата на Таньо войвода са заловени край Ловеч. За сега техните имена са неизвестни. Известни са потомците от родовете на загиналите Гено Стефанов Грошов и Петър Неделчев Танев, а също така и потомците от рода на войводата.