Походът формира у мен и всички участници ценности от историята и културата ни.Вървейки по пътя, по който преди години е минала четата на Таньо войвода си припомняме страници от нашето минало, докосваме се до идеалите и мислите на тези огнени мъже.Познавайки миналото, днес можем да градим нашето бъдеще, да обичаме Родината си и само тогава можем да работим за нейния просперитет.Неизбежно е и сравнението с нашето време, със сегашния ни път на развитие, задаваме си въпроси за ценностите, осмислящи живота ни.

Много пъти съм се чудела какво е чувството да си велик българин като Таньо Стоянов.Той е обикновен човек като нас.Различното е, че с цената на живота си се е борил за свободата на своя народ.За да си велик, трябва да си родолюбец, да обичаш родината си и да отстояваш своите идеали за живот без робство и страдания.В историята на всеки народ има личности, които със своите мисли и дела са се превърнали в пример за родолюбие на младото поколение, в символ на епохата.Една от тези личности е и Таньо войвода.Вникнал в нуждите и стремежите на народа си за свобода, Таньо войвода жертва живота си за доброто на тези, които идват след него и затова живее в нашето съзнание като истински герой.Участието ми в похода ме направи по-силна, по-решителна, промени отношението ми към живота.Животът изисква – да си смел, да не се страхуваш, да се бориш, дори и с невъзможното, да си подготвен да посрещаш и се справяш с предизвикателствата на времето.