Участвам в похода няколко поредни години.Четата на Таньо войвода е свързана с най-големият пожар в Османската империя-Априлското въстание/1876 г./, който отеква и в моя роден край-Лудогорието.В редица статии и книги е описан бойния път на четата и нейния трагичен край.Сега е векът на информацията, но нека не забравяме и познанието.Горда съм, че съм част от този народ, който и днес не е забравил и си спомня за един човек, дал живота си за свободата , като поднася цветя, свежда глава и пада на колене пред паметника на Таньо войвода.Частица от духа на войводата е преминала в нас, неговите последователи и потомци, помага ни да браним идеите си.На историята е нужен трепет, нужна е емоция, която да превърне сухата и скучна информация за герои и предатели , за успехите и провалите на нашите деди в четиво за родолюбие.Именно похода е този феномен, изпълнил социалната си мисия за гражданско и патриотично възпитание на младото поколение, ключ към сърцата на младите хора, начин да изучаваш историята на народа си забавно,интересно и атрактивно.Нека споменът за Таньо войвода остане жив във вечността чрез нас –неговите потомци!

Ръководителката на групата г-жа Атанаска Стойчева е много добра .И като учител и като ръководител.Поздравявам я и, и пожелавам много успехи и занапред.На групата също .Тя се променя т.к всички вие растете и я напускате,но сигурен съм ,че спомените остават в сърцата ви е те са чудесни. А с този ръководител можете само да сте горди !!! Желая ви успехи и в следващите походи! Паметта за Таньо войвода заслужава това.