След състезанието "България - земя на герои" организирахме радиопредаване посветено на 30-ти юбилеен поход "По пътя на четата на Таньо войвода" подготвено и осъществено от ученици от СОУ "Христо Ботев" гр. Разград, които се обучаваха по "Национална програма "С грижа за всеки ученик", модул "Обучение на талантливи ученици за участие в ученически олимпиади" през учебната 2014-2015 г.

Предаването е излъчено по местния радиовъзел на 28 май 2015г.

Изтеглете звуковия файл от тук!

 

Изложба "Да си спомним четата на Таньо войвода""

Рисунка на Николай Илиев Цонев Х клас "Таньо войвода през призмата на съвременния и модерен свят"

Презентация от Радостина Калоянова на тема "Таньо войвода" 

Файлът е компресиран в 2 тома!!! Част първа,  Част втора

Тези два файла инсталират презентацията.

Текст към презентацията.

Ученически разработки

Е  С  Е

Родолюбието в глобалния свят

АКО НЕ СКЪРБИМ ЗА МЪРТВИТЕ, КАК ЩЕ МИЛЕЕМ ЗА ЖИВИТЕ?! Пролет е. Тръгнеш ли по пътищата на Родината, пред теб издигат снага белите обелиски на паметниците, увековечили подвига на нашите освободители. За да се съхрани един народ, той трябва да има своето минало, настояще и бъдеще. Знаейки своето минало, запазвайки неговата история, която се предава от бащи на деца, поколенията ни ще знаят, какъв прекрасен народ се е заселил на тая малка като човешка длан”земя”, наречена България.

               На тази земя всеки сезон от годината е различен. За мен, обаче, пролетта е най-красивия сезон. Тогава, когато дърветата се обличат в зеленина, когато до мен достигне гласът на кукувицата, в главата ми нахлуват спомени от историята. . . . . . . . . Чувам кукувицата и си мисля, какво ли е било през април преди 130 години, когато се взема решение да се вдигне народът на борба срещу петвековния поробител. Каква любов към род и родина е накарало тия смели мъже и жени да се откажат от всичко и да поемат пътя на своята голгота?. . . . . . По тоя път са тръгнали само хора, готови на всичко за да бъдат свободни.

               Представям си раздялата им с жените и невръстните им деца. Раздялата, която ще им даде сили да продължат пътя си на герои. И си мисля, колко огромни сили се искат, за да оставиш родното си място и да знаеш, че можеш да загинеш, неизвестно кога и къде в името на свободата.

               През април 1876-та тук, през горите на Лудогорието, е преминала четата на Таньо войвода. Стъпките му още отекват по пътищата на моя роден край, по който и ние, неговите потомци, преминаваме със затаен дъх. Прекланяме се пред подвига им, пред голямата им любов към Родината и готовността им за саможертвата в името на свободата. Като наследници трябва да знаем какво е постигнато от предците ни, да помним и предаваме на потомството това славно минало неизмеримо по тежест и богатство на събития и имена.

            Нека никога не забравяме тези герои и винаги, когато минаваме покрай техните паметни плочи, поставим цветя в знак на нашата обич и признателност. Защото, ако не скърбим за мъртвите, как ще милеем за живите?!. . . . Ако не бяха те, щеше ли да я има днес България?. . . . . . .

                                                                                         Искрена Йорданова Василева-8 клас

 

С П О М Е Н

/посвещава се на откраднатия паметник на Таньо войвода/

 

    1. Аз малко съм дете

     родом от Априлово,

     зная за един герой

     дядо ми разказва в мрак и зной,

     когато работата на полето свърши

     и всички се прибират в къщи.

 

                      2 . Безстрашен Таньо бил и смел юнак

                           повел юнаци и развят байрак.

                           Народът паметник за него вдигна на Керчан баир,

                           где куршума в мрака го застигна.

 

3.   Но, се случи нещо страшно

       не башибозуци, а хора в мирно време

        глава му влачиха безстрашно

            железен баралеф и сабя

            на мига предадоха. за скраб.

 

                               4. Заплака гората, посърна тревата,

                                  онемя Керчан баир –този легендарен връх.

                                  Няма го разперил ятаган в замах

                                  да ни посрещне героят от Балкана.

 

            5. Намериха са добри хора родолюбци и

               с жар природа.

               Паметник възстановиха

                за да го помни народа.

                               

                                  6. Бъдете благословенни хора.

                                     Благодарим Ви!

                                     Искри от миналото  в привес

                                     топлят сърцата ни днес.

                                                   

                                     Добриела Тихомирова Тодорова -5 клас,

 

Г Л А С Ъ Т   Н А  Е В Р О П А 

Какво ли не е преживял народът ни през вековете, на какви ли не събития е бил свидетел?Кой ли не се е опитвал да смаже духа му и да го покори-византийци и османци, чужди и свои?Като трън в очите е била българската държава за императори и царе. Всеки се е опитвал да откъсне късче от тази райска земя. Едни са успели, други не. Никога българите не са отстъпвали пред набезите на чужди племена и народи. Те винаги докрай са защитавали родината си. Дори под робство в сърцата им не е преставало да гори пламъчето на бунт, на протеста срещу жестокостта и безчовечността. Пример за това е Априлското въстание, накарало цяла Европа да се стресне, да отвори очите си, да подкрепи усилията на този смел народ да извоюва дългоочакваната си свобода.

                  Европейските държави се възмутили от османските жестокости, трогнали се от героизма на българите. Светът научил, че има народ в Европа, наречен български и той е подложен на нечувано зверско изтребление.

 Журналисти, депутати, писатели от цял свят изразили своето възмущение и съчувствие към нещастията, сполетели България. Великият френски писател Виктор Юго заявил:”Избива се един народ! Къде ?В Европа! Този факт има ли свидетели ?Само един-целият свят. Кога най-после ще свърши мъченичеството на този малък, героичен народ  ?”

               Джузепе Гарибалди, който имал много приятели и сподвижници измежду българите, велик патриот и борец за свободата на своята родина Италия, заявил:”Ако никой не помогне на българите, то нашият век, нашият 19 век ще отбележи най-големия си позор!”     

                Отзвукът от зверското потушаване на Априлското въстание е най-силен в Русия. Свиквали се събрания, вестниците били залети със статии. Видни държавници, писатели, художници приканвали открито Русия най-сетне да се притече на помощ.

Като християни русите съчувствали на българите и техните усилия да бъдат свободни.

Най-светлите умове и таланти заклеймявали османската жестокост-Тургенев, Достоевски, Репин, Толстой, Верешчагин, Немирович-Данченко. А и милионите руски хора не стояли на страна. Те приканвали своето правителство към война с Турция.

            Западните държави се колебаели. Техните консули посланици довели в Турция кореспонденти на вестници, решили сами да отразят събитията. Репортажите им разкрили ужасяваща картина на зверства-убити, живи изгорени, изчезнали, опожарени села и градове, обругани църкви.

          Обикновените хора на Европейските държави били потресени, ужасени, че подобно нещо се случва в европейска държава. Свиквали се митинги, събирали се помощи, отправяли се молби до правителствата да се намесят, да сложат край на този ад за българите.

            Английският политик Уйлям Гладстон повел яростна борба срещу правителството:”Аз питам правителството-заявил той в една от речите си-човечността и политиката никога ли не могат да бъдат в съюз. . . , поне що се касае до нашата английска линия на поведение. ”        

             Под силният натиск на общественото мнение правителствата на великите сили били принудени да предприемат действия за решаване на този въпрос.

             В Цариград била свикана конференция с представителите на великите сили и Турция. Макар, че конференцията била закрита без резултат, българите от 5 века почувствали, че не са сами. Видели лъч надежда в мрака, в който били принудени да живеят. Разбрали, че на света има добри и състрадателни хора, готови да жертват и собствения си живот, за да им помогнат. Пример за това са руските войници, дали живота си за свободата на България в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 год. .

           Априлското въстание слага началото на нов етап на освободителното движение в България. То кара хората от различни нации, с различни възгледи и мироглед, с различни професии и образование, бедни и богати да се обединят в името на една справедлива кауза-свободата на един горд и смел народ, подложен на унищожение.

 

                                                                               Тодор Христов Тодоров-6 клас
 

П О М Н И М  С А М О Ж Е Р Т В А Т А  ИМ

             Задълбочаващата се Източна криза и продължаващото въстание в Босна и Херцеговина предоставят изключително благоприятни възможности за организиране на всеобщо въстание в българските земи. Водени от искреното си желание да помогнат за освобождението на своя народ, гюргевските революционери пристъпват към изработване на цялостен план за бъдещото въстание, като за целта създават и свой революционен комитет. В историята на нашето националноосвободително движение този нов комитет остава известен под името Гюргевски революционен комитет.

           Изработената от гюргевските апостоли тактика на подготвеното въстание отчита международната обстановка на Балканите с цел евентуалното решаване на българския политически въпрос в контекста на глобалния Източен въпрос. Гюргевският комитет смята, че широкото по размах въстание неминуемо ще привлече вниманието на Великите сили и ще ги принуди открито да се намесят в борбата на българите за освобождение. Напълно реална е и възможността за координиране на въстаническите действия в Българско с евентуална военна кампания на Сърбия и Черна гора срещу Турция. Епилогът на Априлското въстание през 1876 год. е отбелязан с преминаването на четата на Христо Ботев в България. Ботев изпраща телеграми до западноевропейските вестници „Journal de Geneve” и  „La Republique Francasse”, в които изразява увереност, че европейският свят ще протегне”приятелска ръка”към българите.

                   Едновременно с четата на Ботев, на 16 срещу 17 май 1876 год. край Тутракан в българските земи се прехвърля и малката чета на Таньо Стоянов. Целта на тази чета, състояща се от 28 души, е да се придвижи възможно най-бързо до Сливенския Балкан, където да окаже помощ на местните въстаници. В района на Поповско четата води няколко тежки сражения, при които е разбита, а самият войвода Таньо Стоянов убит. От политическа гледна точка въстанието постига своята главна цел-да привлече вниманието на Великите сили към българския въпрос и да ги принуди да се намесят за неговото разрешаване. Като връхна точка в развитието на националноосвободително движение през Възраждането, Априлското въстание показва не само готовността на българите да воюват с оръжие в ръка за своята свобода, но и политическата зрялост на българското общество, и волята му за самостоятелно развитие.

                    Героизмът и саможертвата на българския народ, както и изключителната жестокост, с която Априлското въстание е смазано, предизвикват широк международен отзвук. Чуждите дипломати и журналисти, които отблизо следят събитията в България, подробно запознават своите правителства с истината за положението на страдащите българи. В най-четените европейски вестници са публикувани над 3 хиляди статии в подкрепа на българската кауза. Представители на демократичната общественост в големите страни организират митинги, протестни събрания и шествия, на които изказват съчувствие към подвластното християнско население в Османската империя и настояват за смяна на политиката спрямо Високата порта. В Цариград е съставена специална международна анкетна комисия с участието на княз Алексей Церетелев-секретар на руското посолство в Цариград и управляващ консулството в Одрин, Юджийн Скайлер-секретар на американското посолство в Цариград и журналистите Дж. Макгахан и К. Шнайдер. Комисията посещава районите на въстанието и в подробен доклад излага разобличителни доказателства за извършените от турците масови зверства.

              Материалите на международната анкетна комисия намират особено силен отзвук във Великобритания, където впечатленията на Дж. Макгахан се появяват на страниците на в. ”Дейли Нюз”, а опозицията, начело с Уйлям Гладстон, предприема масирана атака срещу външната политика на Дизраели. Самият Уйлям Гладстон публикува своите памфлети „Българските ужаси и Източния въпрос” и „Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 год. ”В кампанията срещу портата се включват още Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд и др. известни английски политици и общественици. И във Франция редица известни публицисти като Ив дьо Вестин и Емил дьо Жирарден отпечатват множество материали в защита на пострадалото българско население. Задълбочаващата се Източна криза предизвиква бурни дебати и в германския Райхстаг. В една своя реч Бисмарк заявява, че Турция не може да има повече място в Европа. Митинги в подкрепа на българите се организират в Рим, Милано, Торино. Дж. Гарибалди се обръща дори с писмо към революционната българска емиграция в Букурещ. Солидарност с българския народ демонстрират чехи, унгарци и румънци.

 

                                                                                   Джемал Джемалов Ахмедов

ГРАМОТИ

 Грамота връчена от вицепрезидента М.Попова

 

Дипломи

 

Рисунка на Георги Илиев V клас "Портрет на Таньо войвода"

VIII Национална олимпиада по гражданско образование 2015

1

05/15/2015 09:20
Участниците от СОУ "Христо Ботев" - Разград се класирахме за участие във финалния кръг и заехме IV място в България. Свалете двата файла и разархивирайте за да получите презентация "По стъпките на четата на Таньо войвода"!  Първа част + Втора част
Read more

Клуб "Училищни медии" от СОУ "Христо Ботев" - Разград се кандидатирахме за участие във  Фестивала за детско и младежко медийно изкуство “Арлекин”

Материалите с които ще участваме са този сайт, както и мултимедийните продукти по-долу:

 

  и Презентация за сайта

с Презентация на похода и Текст за презентацията.

За да почувствате по-пълно посланието на презентацията, свалете

и поставете в същата папка озвучаването на презентацията,