Боен път на четата на Таньо войвода
Бойният път на четата е 11 дни и е дълъг около 200 км. Четата дава 9 жертви и води 3 сражения:
-при с.Ломци/25 май, 1876 г./, няма жертви, ранен само един четник Гено Гроша,
-при с.Светлен/26 май, 1876 г./, 5-ма убити
-при с.Априлово, Поповско на Керчан баир-Арап тепе/27 май, 1876 г./, 4-ма убити.
16 срещу 17 май 1876 година - четата преминава Дунава при с.Пожарево/ст.Български Косуй/, Тутраканско и бързо се изнася към с.Антимово, където спира за почивка.След това продължава към Разградските села Хърсово и Караарнаут/дн.Голям извор/.Късно вечерта пристига в гората Куртоман при гр.Исперих и спира за нощувка.Пратеници отиват до Хърсово.
18 май 1876 година - четата престоява целия ден при Исперих /ст.Кеманлар/ в гарата ,,Курторман с трите кладеница, сега в района на гара Исперих и стадиона. Надвечер пристигат двама души от Хърсово и уведомяват войводата, че хърсовските въстаници са заминали за Горна Оряховица, а в Голям извор е станал провал. Още през нощта четата се отправя през воденските /резерват „Воден”/ и островските /с.Острово/ гори към Побит камък.
19 май 1876 година - сутринта четникът Стефан Николов Заралията отива в с.Побит камък за среща с комитетските хора. Поради фатална случайност среща изпратеното от Русе заптие, което лично го познава като беглец от затвора. Връзват го с помощта на пандурите. Четата чака завръщането на Стефан цяла нощ.
20 май 1876 година - четата хваща две козарчета и те съобщават, че селяните са заловили четник, който ще бъде откаран в Разградския зандан. Четниците завардват пътя при с.Липник. Минаващ селянин им съобщава, че другарят им е откаран по друг път-през гара Разград. Четата веднага се спуска към гара Разград, но конвоиращите успяват да вкарат Стефан в каменното гарово здание. Четата напразно варди цяла нощ.
21 май 1876 година -отчаяни и разгневени на селяните, четниците решават да се върнат в Румъния и свиват на запад към с.Топчии. Вечерта от една воденица вземат хляб и през нощта продължават на запад, през горите между Каменово, Равно и Сеново. Тук се изгубват Йовчо Кеяпенчев и Христо Димитров Пържинов.
22 май 1876 година - сутринта четата пресича жп-линията в района на днешната спирка с.Кривня и спира за почивка. Войводата провежда съвещание и успява да убеди четниците, че към Търговище сигурно има въстанали села и те решават да се върнат. През нощта пресичат горите на днешния резерват Бели Лом и излизат на шосето Русе-Разград, западно от с.Торлак /дн.Цар Калоян/
.23 май 1876 година -цял ден четата стои на това място и щом мръква поема към с.Костанденец. През нощта от скалите над селото пада и се изгубва Петър Иванов Русков от Сливен.
24 май 1876 година -четниците се забавят и след като минават Малкия Лом, осъмват в отсрещните гори, където денуват. Замръкват някъде в района на Големия трап /Коджа хендек/ и през нощта 7 души слизат до садинската воденица за хляб. След това четата се изтегля по височините Орлес и Краището и по черния път под хълма Белица, при с.Садина, продължава към с.Ломци.
25 май 1876 година -в гората пред с.Ломци /ст.Спахилар/ четата денува. Открива я и я изненадва потеря. Четниците водят първото си сражение, в което няма жертви, само е ранен Гено Гроша. Измъкнала се в тъмнината, четата поема на юг - към Омуртаг/ст.Осман пазар/ - най-късия път към Балкана.
26 май 1876 година -четата осъмва в корията на с.Светлен /ст.Аезлар/, Поповско, където сега са паметниците на Освободителната война. От съседните села се вдига потеря. Четниците прегазват р.Черни Лом и заемат позиция на естествена могила наречена Припека/Гюнята/, която е удобна за кръгова отбрана. При преминаването на реката раненият четник Гено Гроша е застигнат от черкези и убит близо до моста на с.Султан /Невски/. Четата води цял ден сражение без да даде жертви. Потерята дава много жертви, сред които е и предводителя на черкезите. През нощта, под прикритието на тъмнината и завалелия дъжд, четата се измъква и пак поема на юг.
27 май 1876 година – на разсъмване четниците спират за отдих при с.Априлово /ст.Араплари/, Поповско. Потерите и 100 конника редовна войска ги посрещат и ограждат с вид на сьокен /заградена гората, човек до човек, от всяка страна, както на лов/. Четата се изтегля на височината Керчан баир. Започва третото, последно сражение. Падат убити Петър Недялков Танев от Свищов и Кара Петър Трявналията. Войводата с група четници се спуска по склона на северозапад и загива в ръкопашна схватка в подножието на Керчан баир /със стари наименования:Арап тепе или Арап кале/, също така Кюмюрджи кору, /въглищна гора/. Четата е разбита.
Започва преследване и залавяне на четниците. Останал откликът от действията й сред населението в Лудогорието и Поломието. Останала тревогата, в която четата хвърлила властта за дълго време след това. Останал споменът в съзнанието на потомците и примерът за беззаветната обич на шепа патриоти, загинали за свободата на отечеството си.