Начало
НАЧАЛО
Походът”По пътя на четата на Таньо войвода” се провежда традиционно от1986 година/за първи път по-случай 110 – та годишнина от Априлското въстание/ всяка година от 30 май до 2 юни с участници – ученици, туристи, колоездачи, потомци на войводата и родолюбиви граждани от Силистра, Тутракан, Исперих, Разград, Попово, Търговище, понякога и ученически групи от Кърджали, Сливен и Свищов и минава покрай 31 селища.Навсякъде е посрещан с оживление.Редом с основната група се движат и съпътстващи групи на двудневен или еднодневен преход.Част от пътя участниците изминават пеша, а друга част с автобус.Маршрутът на похода е по маркирания път на четата от брега на Дунава при с.Пожарево, Тутраканска община, до Керчан баир при с.Априлово, Поповска община, който на места съвпадащ, а на места е максимално близък до действителния боен път на четата.Организатори на похода са:КПД”Родно Лудогорине” с ръководител и комендант на похода д-р Анатолий Кънев, историческите музей, общините и Регионалните инспекторати на образованието в Тутракан, Исперих, Разград и Попово.Особен интерес представляват възстановките на слизането и клетвата на родния бряг при с.Пожарево и на сражението на височината Припека при с.Светлен, поклонението на лобното място на войводата/в близост до Махмудовата воденица под Керчан баир/, участието в зарята в гр.Попово, в прегледите на маршовата песен и строева подготовка, тържествата на хълма Керчан баир, при с.Априлово, Поповско.През 2007 година похода е обявен за национален и включен в Националния календар на МОН.
Походът,,По пътя на четата на Таньо войвода” е най-мащабната туристическа изява в Североизточна България.Участниците в него отдават почит и уважение не само към делото на шепата самоотвержени патриоти от четата, тръгнали да се борят за свободата на България, но поднасят цветя и венци и пред всички паметници от Освободителната война, от войните за освобождение и обединение на българските земи и от борбите за социална справедливост в обсега на похода.Те опознават и пропагандират историческите факти от превратната съдба на селищата по пътя на похода, срещат се с етнографското и фолклорно богатство на Лудогорието и Поломието, запознават се с природните красоти и забележителности на 3 географски области-Дунавското Побрежие, Лудогорието и Поломието.Походът способства за патриотичното възпитание на участниците и за приобщаването им към добродетелите на българския народ.Отсечки от маршрута на похода съвпадащ с действителния боен път на четата:
-вървейки западно от гр.Исперих се излиза в района на водните кули, където някога е била гората Курторман/Вълчата гора/.Трите кладенеца, при които е спряла четата и сега стоят в района на гарата и стадиона.Пред входа на стадиона сега е поставен голям варовиков блок с надпис, че тук е денувала на 18 май 1876 г.четата на Таньо войвода, в очакване на въстаници от близките разградски села Хърсово и Голям извор./пешеходен преход/
-Сборяново-Малък Поровец-резерват,,Воден”/пешеходен преход/
-с.Острово-местността,,Палашча”-с.Побит камък/пешеходен преход/
-спирка Кривня-Синград кале/средновековна българска крепост/-извор Синград-резерват,,Бели Лом”-Цар Калоян/пешеходен преход/
-с.Захари Стояново-местността,,Коджа хендек-с.Люблен/Коконката/- с.Садина-чешмата/пешеходен преход/
-Паметниците на Освободителите при Светленската кория-северен край на селото-през полето-жп линията –през мостта на р.Черни Лом-височината ,,Припека”-естествена могила/пешеходен преход/
-височината ,,Припека”- покрай река Черни Лом – лобното място на войводата-срещу някогашната Махмудова воденица, където е убит войводата-пред камъка и кръста на лобнато място – стръмнината на Керчанската голгота- Керчан баир/пешеходен преход/.
Изследовател на четата на Таньо войвода е нашият съгражданин историк и краевед Борис Илиев.Посветил повече от четири десетилетия на издирване и проучване на малкото оцелели и разпръснати документални свидетелства за сливналията Таньо Стоянов, Борис Илиев успя да подготви първата цялостна научна библиография за този мъченик на българската свобода, останал по стечение на обстоятелствата за дълго, ако не в забвение, то поне в сянката на дейците от другите революционни окръзи.Борис Илиев проследи не само формирането и израстването на Таньо войвода като революционер и последовател на Левски, но и представи възможно най-точно хронологията на събитията около създаването, бойния път и трагичната съдба на четата.Всичко това отразено в кн.,,Четата на Таньо войвода” в помощ на Априлското въстание през 1876 г.,2010 г.,изд.КПД,,Родно Лудогорие”.В този забързан и глобализиращ се свят, свят на отчуждение и отлив от родното с възрожденски ентусиазъм Борис Илиев пробуди родолюбието ни, върна ни към корените на патриотизма, показа как може и трябва да се популяризира нашето минало.