ИЗРАСТВАНЕ НА ТАНЬО СТОЯНОВ КАТО РЕВОЛЮЦИОНЕР

Таньо Стоянов е роден на 5 април 1846 г. в гр.Сливен,квартал,,Клюцохор”/градче

отгледало плеяда от борци /.Къщата на баща му била на Домусчийския сокак /Свинарската улица/, сега ул.,,Таньо войвода”.Баща му, Стоян Куртев,  отглеждал стада свине по Балкана и въртял търговия с тях.Поради занятието си носел прякора Домусчия/свинар/.Майка му Петра била сърцата и обичлива жена, която много се тревожела за буйния си и непокорен син.Таньо имал двама братя-по-големият от него, Курти, кръстен на дядо си, /загинал през Освободителната война/, а по-малкият от него, Димитър доживял до Освобождението.Имал и две сестри-Тодора/Тона/, по-късно по мъж Гиндева, и Рада, по мъж Басанова.Всички имат наследници. Израства в заможно и многочислено семейство.Ходил на училище в града, където завършил четвърто отделение,  заедно с брат си Курти,  Таньо пасе из Сливенския балкан закупените от баща му овце, кози, свине, а през зимата се занимава с абаджийство.Помага на баща си в търговията със свине.Бунтарният му дух се проявява от най-ранни години.Той открито заявява, че няма да търпи унижението на османците.Търговията, с която се занимава , му позволява да се запознае отблизо с тежкия живот на българите, да завърже връзки с българските революционери.По време на пътуването си  из Влашко се запознава с българската революционна емиграция.От малък желае да се бори за освобождението на народа си  и да премине с ушива калпак с лъвче и изработва знаме на бъдещата си чета.През 1871 г.,  когато се основава Сливенския революционен комитет от Левски Таньо  става един от главните и най-видни деятели.Във връзка с някакъв обир в Ескиджумайско/Търговищко/ е заловен брат му Курти.Под натиска на изтезания той издава Таньо, че в ръцете му има някакво лъвче/това е лъвчето на лицевата страница на устава на БРЦК/.За това Таньо е арестуван, жестоко измъчван , за да изкаже съучастниците си.Поради застъпничество на кадията , на когото родителите му са броили голяма сума пари той е освободен.След повторното пристигане на Левски в Сливен, Таньо Стоянов е определен от него  за апостол в Търговищко ,Омурташко,Котленско и Добричко.Той го снабдява с пълномощно от 15 ноември 1872 г. и с него обявява Таньо войвода за пълномощник на окръга.Като член и секретар на Сливенския революционен комитет Таньо войвода изпълнявал няколко длъжности-тайна поща, тайна полиция, събирач на комитетски средства.В следващите дни той развежда Левски из Сливен като „търговец на аби и шаяци”и събират средства за БРЦК.Скоро обаче е издаден, Таньо е арестуван повторно и откаран в Цариград,а след това заточен в Диарбекир/от това произлиза името му Диарбекирски, името Уйгунсуза идва от заточен с неопределено наказание//.На /ЛИНК ПЪЛНОМОЩНОТО/14 февруари 1875 г.избягва от там ,добира се до Цариград и от там с кораб до Сулина и Браила./Румъния/През август 1875 г. е извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско.Стига до Варна,където получава инструкции от идващия от Цариград Иваница Данчев.После минава през Дулово,където го чакат поп Харитон и Стоил войвода.През Тутраканско се прехвърля в Олтеница и се среща с Панайот Хитов.

            По предложение на Никола Обретенов и Ботев,Таньо отвежда момците от Турну Магуларе в Олтеница /Румъния/, и застава начело на втората емигрантска чета  в помощ на Априлското въстание през 1876 г. със знаменосец Велко Дачев Тишев,писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев.Четата преминава в България едновременно с Ботевата чета на 17 май 1876 г..Шест часа преди Козлодуйския десант с 28 души акостира при с. Пожарево,Тутраканско четата на Таньо войвода.Съдбата на двете чети е сходна-първоначален ентусиазъм,момент на съмнения,лутане,сражения и разгром.Двамата войводи загиват,за да осветят два върха от историята на България-Околчица и Керчан Баир.