ОТКЛИКЪТ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ЧЕТАТА И УВЕКОВЕЧАВАНЕТО Й В СЪЗНАНИЕТО НА ПОКОЛЕНИЯТА
Четата на Таньо войвода, като значимо обществено явление в хода на Априлското въстание, оставила трайни следи в съзнанието както на българското, така и на турското население от Лудогорието и Поломието, а в средите на османската власт предизвикала смут и вълнения. Накарала я да бъде нащрек. За всеки заловен четник властта съобщавала чак до Високата порта в Цариград. Действията на четата и войводата й и тяхното дело намерили отклик както у съвременниците, така и у потомците им, като отдали необходимата почит. Тя е увековечена с построяване на редица паметници и мемориални надписи, за да служат за пример и да подхранват патриотичната гордост на поколенията.
Откликът от действията на четата сред емиграцията в Румъния е незначителна. Само в Олтеница и Гюргево четата подействала като стимул за организиране на четници да се въоръжат и изпратят след Таньовата чета.
Отзвукът е бил по-значителен и значим сред българите в България. Появяването на четата извикало у тях чувства на възторг, надежда и известна гордост, въпреки че страхът не им позволявал да откликнат на повика за вдигане с оръжие в ръка. Особено показателно е желанието да се хиперболизира досегът с четата. Като например в с. Побит камък всички приемат, че уловеният четник Стефан Николов Заралията не е кой да е, а е самият войвода. В Попово също главата на Гено Гроша била считана за войводска и уж била изпратена не къде да е, а в Цариград.
Фантастичен срах е изпитвало турското население от появата на Таньовите четници. Турската власт също била обезпокоена от появата и действията на бунтовната чета. Тя предупреждавала своите подчинени своевременно да съобщават за появили се четници и съобщавали до Високата порта в Цариград.
В първите години след Освобождението, когато събитията отшумели и в ежедневието вземали връх материалните интереси, отношението на властта към делото на поборниците за свободата на България за отпускане на пенсия е било различно. За братята и сестрите на Таньо войвода това не се налагало, защото не живеели в нищета. За някои поборници, като например Петър Иванов след подадената от 1910 година молба за допълнителна помощ, получил резолюция:Не е бил никакъв поборник. Бил в четата на някакъв непризнат от закона Тане войвода. Няма право на възнаграждение.
Името на Таньо войвода става по-известно след 1935 година, когато в Сливен се строи паметникът на Хаджи Димитър, на който за Таньо не се поставя никакъв знак и след 1936 година, когато в Разград на 7 юни 1936 година се провежда тържествено възпоменание за Таньо войвода и признателното гражданство поставя паметна плоча пред мавзолея на освободителите с имената на войводата и още 9 четници с надпис:На загиналите за свободата на България поборници от революционната чета на Таньо войвода, минала Дунава на 16 май 1876 година. За тържеството в Разград пише в бр. 486 на в. ”Разградско слово” от 18 юни 1936 г. В бр. 525 през 1937 г. в същия вестник учителят Ат. Върбанов приканва за поклон пред делото на войводата на самото лобно място.
Били обиколени селата и местата, където четата е водила сражения, били разпитвани стари хора и написана брошурата ”Помен за Таньо войвода и четата му”. На тържеството присъствал самият Н. Обретенов, който пише:Тържеството........ излезе отлично и прави чест на разградските граждани, които достойно оцениха заслугата на ония, които в тежките времена се жертваха за избавлението на поробения ни народ.
След паметната плоча в Разград следват походи до лобното място-пеши- туристически, колоездачни и автомобилен и издигане на паметници за Таньо войвода.
Първият паметник се поставя в родния град на войводата Сливен през 40-те години. Бюстът от бронз е дело на скулпторите Димитър Кавръков и Димитър Гаджалов. През 1966 година, по случай 90 – годишнината от минаването на четата и гибелта на войводата, Окръжният народен съвет в Търговище издига величествен паметник на височината Керчан баир при с. Априлово, Поповско. Високата петметрова бронзова скулптора на войводата, размахал ятаган в последната жестока ръкопашна схватка с враговете, и 16-метровата колона-обелиск се виждат отдалече и сочат последната позиция на четата. Паметникът е дело на скулптора Димитър Димитров и арх. Димитър Кръстев. Бронзовата скулптура на паметника в наше време през 2003 година беше открадната и предадена за скрап. С усилията на община Попово, на КПД ”Родно Лудогорие” и главно на водача на похода по пътя на четата на Таньо войвода-д-р Анатолий Кънев, беше възстановена от бял камък от каменоделеца Въто Цолов през 2006 година.
През 1976 година, по случай 100-годишнината на Априлското въстание, на мястото на слизането на четата на брега на Дунава, при с. Пожарево, Тутраканско и на чешмата при Антимовото ханче бяха поставени паметни плочи, а край Исперих-камък с надпис за явката на четата на това място на 18 май 1876 година.
През 1982 година със средствата на общината в Тутракан е открит мраморен бюст-паметник на Таньо войвода на фона на изглед към Дунава и гр. Олтеница/Румъния/. Бюстът е работа на скулптора Здравко Милушев.
В гр. Кубрат къщата на Петър Иванов-Комитата е превърната в музейна сбирка. Такава беше открита и в къщата на Велко Дачев Тишев в гр. Вятово.
По случай 110-тата годишнина от Априлското въстание през 1984 г. по инициатива на историческият музей в гр. Разград, комисия от представители на музеите в Разград, Исперих и Попово и на Националния литературен музей в София под председателството на краеведа Борис Илиев беше установен и маркиран пътя на четата на Таньо войвода. Пътят бе утвърден за международен туристически маршрут и бе взето решение за провеждане по него на ежегодни туристически и колоездачни походи.
Първият поход беше проведен от 16 до 22 май 1986 г. по случай 110-тата годишнина от събитието. Тогава бяха открити паметните плочи на гара Разград, при с. Липник, в местността Палашча, при с. Побит камък, при с. Топчии, на спирка Кривня и при гр. Цар Калоян.
Походът се утвърди като пешеходен и колоездачен с четиридневен преход, от 30 май до 2 юни, едновременно с похода”По пътя на четата на Христо Ботев. През 1996 г., по случай 120-годишнината от Априлското въстание, на лобното място на Таньо войвода при с. Априлово, Поповско беше положен огромен камък с надпис и железен кръст. Походите бяха подпомагани материално от редица стопански дейци, като Васил Вълов, директор на „Антибиотик” АД, и Сали Шишманов, директор на „Млин” от Разград, Росен Николов, директор за фаянсови плочки”Хан Аспарух” в гр. Исперих, инж. Марчо Марчев, директор на ООД”Агротехпром”, Попово и др., а организационно от Марин Георгиев от Разград, Иван Хр. Колев от Силистра и Петър Бойчев от Тутракан.
За Таньо войвода има написани две народни песни:
"Песен за Таньо войвода в изпълнение на Бинка Добрева"
Таньова мама думаше:
-Таньо льо, синко Таньо льо,
Кандисах, мама, бактисах
от бащини ти кахъри,
от бащини ви ядове.
Той си в балкана отиде
По пусти тежки кярове,
а мене клета остави
със две ми малки дечица.
Гледах ви, мама, гледах ви-
на две съм люлки дрямала,
на две съм люлки плакала
догде ви мама порасти,
догде ви мама отгледа,
тебе и Курти двамата.
Сега големи станахте
и вий балкана хванахте,
пък мене клета оставихте
да гледам, мама, балкана,
да гледам, мама, да плача.
Жал ми е, мама, жал ми е,
не се на снахи нагледах,
не се на внуци нарадвах.
Песен за Таньо войвода от Поповско, съчинена и изпята от гайдаря Васил Чанков от с. Светлен и цигуларя Марин от Кардам. Открита е от Пламен Събев от Попово в архива на фолклориста Стоян Шиклев.
Турчин кара три синджира роби,
Три синджира роби, все млади моми,
от Видин града голяма
за цариградския султан паша,
в харема да му слугуват,
бели ханъмки да станат.
Нали ги зачу Таньо войвода
от връх Керчан, от Балкана,
и се провикна той, виком провикна:
,, Сбирайте се, верна дружина,
да си отървем три синджира роби,
все млади моми и млади булки,
че за тях тъгуват майки и бащи,
майки и бащи, братя и сестри!”
Събрала ми се верна дружина
и причаква три синджира роби,
горе в Османския боаз,
та нападнали турските заптии
и освободили три синджира роби,
все млади моми и млади булки.
не се на снахи нагледах,
не се на внуци нарадвах.
В личното творчество на поетите и писателите темата за „Таньо войвода” почти не присъства. Единствен опит за документално пресъздаване на подвига на четата е издаденият през 1969 г. очерк,, Таньо войвода” от поредицата „Героична летопис „ на Издателството на Отечествения фронт, написан от Борис Илиев. Във в.,, Знаме на комунизма”, гр. Търговище, от 22 май 1976 г. в поемата на Г. Иванов,, По пътищата та Април”е намерил отражение последният бой на четата.
В поповския вестник,, Септемврийски пламък” от 4 юни 1976 г. пък е поместен цикъл стихове,, В ръката свисти ятаганът” от поетесата Ангелина Браилска /псевдоним на племенницата на войводата Събинка Христова Вълчанова, внучка на Таньовия брат Димитър/
В том VI на „История на България”, излязъл от печат през 1987 г., за първи път наравно с Ботевата чета се отделя място и на Таньовата, за която наш историк проф. Йоно Митев пише:Бойният поход на четата от Тутракан, през Лудогорието и Поломието, до Керчан баир/около 200 км/, бил истински подвиг. Решителността и жертвоготовността на малкия отряд изумили дори врага. Храбростта на войводата и четниците била изключителна. Самият факт за появяване на четата в Североизточна България разтревожил турската власт. За разгромяването й се грижело вилаетското управление в Русе.
Ние, учениците от СОУ ”Христо Ботев”-гр. Разград традиционно от 1999 год. участваме в похода”По пътя на четата на Таньо войвода, защото подвигът на Таньо войвода трябва да остане жив чрез нас, за да пребъде през вековете като една жива история, като най-голямата туристическа проява в Лудогорието. Походът е израз на патриотизъм, на чувство на национална идентичност за нас и за идните поколения.
Гордеем се с нашия град и родолюбивите ни съграждани, които в онова бунтовно време са допринесли твърде много за възпоменание и увековечаване подвига на четата и съхраняване на националната ни идентичност. Фактите, които показват това:
-човекът, който е проучил, установил и маркирал бойния път на четата е нашия съгражданин, историк и краевед Борис Илиев, родом от с. Свещари, Разградско. Той е и организатор и ръководител на поход по пътя на четата от 1986 год. до наши дни.
-инициатива за маркиране на пътя на четата е на Разградския исторически музей-инициативен комитет маркира пътя от с. Иван Шишманово до с. Костанденец, а след това ОНС гр. Търговище-пътя от с. Костанденец до с. Априлово, Поповско.
-първото тържество-възпоменание за четата през 1936 год. се извършва в гр. Разград и се поставя първата паметна плоча с имената на четниците и войводата-Таньо Стоянов. След това се издигат паметници и поставят паметни плочи от други селища..
-родолюбивото гражданство на гр. Разград иска от Изет бея отрязаната глава на войводата Таньо Стоянов и я погребва с християнски почести- незнайно къде в Разград.
Днес жителите на града посрещат походната колона от ученици и колоездачи и ги приветстват за родолюбивото дело.
/По-подробно за походите вж. издания на КПД”Родно Лудогориее”през1996 г. пътеводител”От Пожарево, Тутраканско, до Априлово, Поповско”/