Ние
Идея за разработване на сайта:
Живеем в един забързан свят. Глобалните процеси са факт. Във века на информацията медийната мрежа и Интернет са оплели и размили със своята виртуалност границите на действителността. Историческата памет започва да избледнява, появяват се други демократични ценности. Интересът към Историята като наука спада сред подрастващите и това е тенденция.
Днес в епохата на глобализация се налага изграждане на нов тип мислене и гражданска активност, утвърждаване на демократични ценности, възпитаване на висока гражданска култура – стъпки към формиране на истинско гражданско общество, от което България днес се нуждае. Резултатите от международно изследване ICCS/България заема 30 място от 38 държави/показват, че гражданското образование е необходима образователна ценност и кауза, нова гражданска мисия, както за Европейското, така и за българското образование, сериозно предизвикателство за ученици и учители за реализиране на идеята за свобода и демокрация.
Младите хора трябва да бъдат подготвени за успешна социална реализация. Тя има две неделими измерения-национална идентичност и общочовешки ценности. Спойката на една нация неминуемо минава през националната идентичност. Познаването на историята е ключ към себепознание, национално достойнство и осмисляне реалностите на съвременния свят. В този глобален свят културата и националната история са стожерите за оцеляване. Да не забравяме своята идентичност и приноса на дедите ни за духовното ни извисяване, така както ни завещаха нашите просветители. Трябва да сме убедени, че българската културна идентичност е традиционно европейска, необходимо е да опазим нашата националната идентичност и съхраним традициите, ценностите на дедите ни в историческата памет на България. Трябва да познаваме миналото, да разбираме неговите символи и знаци, да почитаме делата на достойните преди нас, да вярваме в доброто. ,, Много важно е - посочва президентът Росен Плевнелиев откривайки в София на 20 октомври 2014 г. форум на тема:,, Родолюбието в глобалния свят “да се показва доброто, малките победи на човека, защото наследена, усвоена и осъзната вяра в доброто е ценност, която участва във формирането на културно-историческото поведение на народа ни. За да израснем като активни граждани и да вървим в правилната посока ни трябват граждански добродетели, родолюбие и национално достойнство. А именно историята съчетава всичко това. Родолюбието - посочва вицепрезидентът Маргарита Попова на кръгла маса ,,България на бъдещето” на проведения форум - десетата световна среща на българските медии, организирана от БТА и Асоциацията на българските медии в София през 2014 година е най-актуалната тема, както за нашата държава, така и за цялата ни съюзна общност. Тя посочи необходимостта от патриотично възпитание, истинско родолюбие, от просвещение и опазване на националната идентичност.
Нашият народ се е съхранил през вековете, защото винаги са се намирали родолюбиви и достойни българи, готови да възкресят историята ни. Но как учим историята? До колко я познаваме? Историята трябва да бъде интересна, дори забавна, използвайки мултимедийни продукти, посещение на паметни места, походи и др. ,,Време е събитията да влязат в компютърните игри” - посочва Георги Първанов в Пловдив, защото днес младите хора все по-малко четат, повечето играят или използват мултимедийни приложения. Докосвайки се обаче до автентичните места, където са станали историческите събития, тогава човек ги осъзнава, преосмисля, взема поуки, за да гради бъдещето си днес.
Когато разлистваме страниците на нашата история, винаги достигаме до една епоха, която е изпълнена със ,,саможертва и патриотизъм”, но и с позабравени, „малки” герои и събития, поради невъзможност да се обхванат от задължителните учебни програми. Сърцата ни се опитват да почувстват страданието на народа ни и желанието им за свобода. Но колкото и да се опитваме пред нас има една пречка-времето, което ни отдалечава от онази едновременно тъмна и светла епоха. Ние имаме възможност да преодолеем тази пречка и да почувстваме,, огъня на борбата”. Това се случва благодарение на участието ни в похода,, По пътя на четата на Таньо войвода”. По време на пътя човек се чувства близък до историята, тъй като се минава по места, които са пряко свързани с миналото ни. Има места, където цяла година се подготвят за посрещането на походната колона. Дори и в епохата на информацията и Интернет походът ни ангажира в пресъздаване и опознаване на миналото и ни приобщава към патриотични и хуманни каузи. Чрез похода се съхранява историческата памет, опазва се националната идентичност, традицията се предава на следващото поколение
Всеки знае за великите българи като Ботев, Левски, Панайот Хитов, Георги Бенковски, за Баташкото клане, за Шипка и Панагюрище, за Кочо Честименски и др. , но за Таньо войвода днес знаят само историците, но не и широката публика. Неговият подвиг е равен на Ботевия, но не и така популярен. Христо Ботев си остава икона за българите, символ на националноосвободителната идеология, мислене и философия. Бойният път и действия на двете чети са сходни и свързани с Априлското въстание през 1876 година. Таньо войвода е най-добрият съратник на Левски и е главният апостол на Априлското въстание от Сливенския край. До края на живота си той остава верен на Отечеството си. Слабото медийно отразяване на подвига на родолюбец като Таньо войвода и четниците му довели до Освобождението на българите за нас е добър повод да се обърнем към нашето историческо минало, в което е изворът на патриотичната ни гордост и себеуважение. 120 години подвигът на Таньо Стоянов остава в забвение. Затова днес се провежда традиционен поход като се изминава бойния път на четата за да се възкреси споменът за Таньо войвода и приносът на четата за Освобождението. Чрез този поход оценяваме ролята, която дава националната идентичност на района и за България. Това е най-голямата туристическа проява в североизточната част на страната. За 16-ти пореден път ние участваме в този поход, с което се обогатяват нашите познания за личности и събития от местната ни история, за природните забележителности в района и се възпитаваме в дух на патриотизъм и родолюбие. Походът се вписва в днешното битие на възпитаниците на учебното заведение, така и в съвременната му история. Походът-това е човекът и времето, едно пътуване с националните идеали на героя, които формират националното ни съзнание, за да говорим с неговия пламък, да сме хора на дълга и делото, да обичаме Родината си и своя народ.
Таньо Стоянов е национален герой в родната ни история, революционер, чиято решителност и кауза за освобождение могат да служат за пример на всички родолюбиви българи.
С нашия сайт си поставяме за цел да популяризираме този поход, за да привлечем ученици и граждани от други части на България да се включат в него, защото това е вторият Национален поход за Република България, включен в календара на МОН. Ще запознаем по-голяма аудитория с по-малко известната чета, като организирана бойна единица, преминала в България в помощ на Априлското въстание през 1876 година. Анализът от проведената анкета показва, че в съвременните публикации почти отсъства името на Таньо войвода, както и не се изучава по история. На 2 юни - ден на всенародната признателност към делото на героите, отдали живота си за свободата на България, телевизионни репортажи и радиопредавания отбелязват денят ,,памет” само с похода по пътя на Ботевата чета. Убедени сме, че походът ,,По пътя на четата на Таньо войвода” има патриотични измерения, отразени и в изказвания на наши ученици поместени в:
https://taniovoivoda.webnode.com/forum
Разград отбеляза 167-та годишнина от рождението на Христо Ботев
С тържествена церемония пред паметника на Христо Ботев в градския парк бе отбелязана 167-та годишнина от рождението на поета-революционер. На тържеството присъстваха народният представител д-р Валентин Василев, областният управител Петър Василев, зам.-областният управител Нурие Црънгалова, кметът на община Разград Денчо Бояджиев, председателят на Общинския съвет Милена Цанева, зам.-кметът Хасан Хасанов, представители на общинската администрация, общински съветници, ученици и граждани. Ученици от СОУ „Христо Ботев” рецитираха стихове и пяха възрожденски песни.
