ЧЕТНИЦИ НА ТАНЬО ВОЙВОДА - УЧАСТНИЦИ В БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ

Смазано с насилие, кръв и огън Априлското въстание, в помощ на което идва четата на Таньо войвода, постига своята политическа цел:То. поставя българския въпрос за създаване на самостоятелна българска държава в контекста на Източния въпрос, т. е. въпроса за съдбата на империята пред европейските велики сили, което води до руско-турската война, завършила с възобновяването на българската държавност и обявяване на свободна България. Въстанието от 1876 г. е върховно и трагично усилие на българите самостоятелно да се организират и да се противопоставят на голямата военна мощ на Османската империя. Априлското въстание е трагичната развръзка на идеята за всеобща революция за освобождение. В Освободителната война водена от Русия участват десетки хиляди българи, включени в дружините на ОПЪЛЧЕНИЕТО. Двама от тях са Таньови четници-Велко Дачев Тишев и Христо Димитров Пържинов.

      Велко Дачев Тишев, знаменосец на четата, е роден в с. Ердуванлийски чифлик/дн. квартал на Нова Загора/ през 1844 г. Тъй като криел родното си място, за да опази своите близки от преследване, твърдял, че е от Карлово, откъдето идва и името му Карловлията. От дете остава без баща и още на 19 години тръгва с хайдушка дружина. Вероятната причина за това е, че местният паша отвлича моми от селото  му, за да си прави харем. Велко с група другари го хващат и подложен на мъчения признава къде е скрил девойките. След случката той е принуден да бяга, минава Дунава и в 1866 г. се връща в България с четата на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Дядо Жельо. Войводите на четата се скарват и разделят, като Жельо повежда своите хора към Казанлък , вероятно с тях е бил и Велко. Между 1866-1876 г. не е известно какво прави, но наследниците му твърдят, че се е занимавал с градинарство във Влашко. След това се установява в  Олтеница и се включва в четата на Таньо войвода /32 годишен/ и е избран за знаменосец. С четата е през целия й боен път. По време на сражението край с. Светлен е ранен. При 3-тото, последно сражение на четата ръководи отбраната и след разбиването й се отправя към Котел, където на 5 юни е заловен и в него е открито пришито в дрехата му пакетче с отрова. Откаран е в Одринския зандан, където повтарял, че е мирен човек от Карлово. Заптиетата му повярвали и освободили. За да не пострада селото му, отново преминава в Румъния и през април 1877 г. става опълченец към Шеста дружина и участва в освободителната Руско-турска война. Дружината, под командването на майор Беляев, взема участие в похода към Стара планина. Участвал е в сраженията при с. Уфлани, при гр. Казанлък, при с. Палци и с. Кая алтъ през юли 1877 г. , по време на сраженията в Стара Загора под командването на ген. Скобелев и в сраженията при с. Шейново декември, 1877 г. След Освобождението се връща в родното си село, което заварва опожарено, а населението избито. В масовото клане загинала майка му, брат му се спасява. Заселва се в Чирпан, където се жени и се занимава с отглеждане на тютюн. Търговията не му провървяла и той заедно с брат си и жена си идва в гр. Вятово, Русенско, където е оземлен като поборник и  взема активно участие в политическия живот на селото. Умира на 10 октомври 1921 г. 

            ХРИСТО ДИМИТРОВ ПЪРЖИНОВ е другият Таньов четник, станал впоследствие опълченец. Роден е в Охрид, където получил името Пържинов , понеже хвърлил , заедно с дядо си Димитър/който бил свещар/, селския  бирник във врящия казан с восък-да се изпържи и да не вампиряса. Преди 1876 г. бил файтонджия. Поради неразбирателство с войводата напуска четата, връща се във Влашко и продължава занаята си. През април 1877 г. се включва в Първа рота на Българското опълчение. За героичното си участие в сраженията за Стара Загора, на Шипка и Шейново получава войнишки орден за храброст. След края на войната се заселва в София, където му е дадено дворно място , на което вдига двуетажна къща. Оземлен  е и с 60 дка до с. Мусачево, Софийско. Става отново файтонджия и в 1920 г. вече е притежател на мандра. 1880 г. се жени за Стефана и има 3 деца-Александър става офицер и участва в Балканската и Първата световна война, Димитър завършва медицина във Виена и живее в бащината си къща до смъртта си. След смъртта на последния наследник Мария в 1957 г. в къщата на Христо Пържинов са настанени хора, които за да „свободят място” изгарят голямата семейна библиотека.

Хора като Христо Димитров Пържинов и Велко Дачев Тишев са символ на саможертвата и героизма в борбата за свободна и независима България.