Създателите

Борис Илиев

Изявен родолюбец и всеотдаен краевед на Лудогорския край. Инициатор и организатор на похода ,,По пътя на четата на Таньо войвода”. Почетен гражданин на община Разград.

Борис Илиев е роден на 24 март 1927 год. в с. Свещари, община Исперих. Завършва  право в СУ”Св. Климент Охридски”през 1954 г. и театрознание във ВИТИЗ”Кръстьо Сарафов”-гр. София през 1964 г. Работил е като учител 4 години в село Райнино, село Свещари и град Исперих, 18 години главен арбитър в град Силистра, 4 години уредник в Националния музей на българската литература-София до пенсионирането си. Активен читалищен и културен деятел, учредител и председател на Културно-просветно дружество”Родно Лудогорие” от създаването му през 1990 година. Започва своя творчески път като драматург с пиесата”Неспокойни нощи”, поставена през 1956 год. в Русенския театър от режисьора Леон Даниел. Пиесата му”Крепост непреклонна” е наградена   с трета награда в националния конкурс”1300 години България” през 1981 г. Борис Илиев е един от най-големите изследователи на Лудогорието, краевед и родолюбец, с голям принос в разградското историознание. Неговите 23 книги са издадени след упорита изследователска  дейност и имат научно значение. Известни и четени са  краеведските му книги, свързани с проучвания на селища от Североизточна България:Тутракан, Силистра, Кубрат, Исперих, Завет, Свещари и други.

 .  В продължение на 30 години е изследвал четата на Таньо войвода, на събитията свързани с нейния боен път през Елията, Лудогорието и Поломието/стар хайдушки път през Балкана/. От 1985 година Борис Илиев е инициатор и организатор на похода”По пътя на четата на Таньо войвода”. През 80-те години участва в експедициите по програма „Гетика” и в научните конференции по тази проблематика. Изследва и ежегодно организира от 1997 година автопоход”По пътя на шейх Бедреддин Симави – мислител, философ, еретик, хуманист, вожд на първото антифеодално въстание през 1416-1419 г. срещу султана и феодалния ред.

Борис Илиев е създател на 3 етнографски сбирки, превърнали се по-късно в музеи:Исперих-1956 г. , Силистра-1961 г. , Тутракан-11965 г. През 2000 г. дарява на исперихския музей своята събирана повече от 20 години етнографска сбирка,, Съвместното битуване на българското и турското население в Лудогорието”, сбирка от 500 експоната уредена в музей в родната му къща в село Свещари, която също дарява на историческия музей. Книжното си творчество дарява на читалищни, училищни и публични библиотеки-особено на Разградската библиотека.

             През целия си активен живот Борис Илиев е записвал исторически факти и спомени, легенди, предания, народни песни, очерци и разкази за родния лудогорски край и Добруджа, обнародвани в негови книги. Пише за важни исторически събития и личности от нашия край, каквито са Априлското въстание, четничеството, Руско-турската –освободителна война и други.

              Борис Илиев е предан на идеята и делото, на което е посветил своите знания, сили, опит и живот повече от 50 години. Честен, прям, искрен и духовно богата  личност. Написаното, счита за свой дълг и пише само онова, което смята, че ще бъде полезно някому, по някое време. Добротата осъзнава  като ценност, която участва във формирането на културно-историческото поведение на народа ни. Родното му място е Лудогорието, с неговите хора-българи, турци, цигани, християни, мюсюлмани и католици.

За своята дългогодишна изследователска и книжовна дейност Борис Илиев е удостоен с най-високото обществено признание”Почетен гражданин на град Разград” на 28 януари 1999 година и със същото звание в град Тутракан-на 3 март 2003 година.Той остави десетки трудове, изследвания, пиеси, пътеписи, легенди, стихове. Със сигурност остава нещо недоизказано. Но много по-важно и стойностно е следата, с която неговата личност беляза съдбите и душите на нас, неговите следовници. Неговият зет д-р Анатолий Кънев е достоен приемник и продължител на делото му за организиране и провеждане на двата похода в Североизточна България-по пътя на Таньо войвода и Шейх Бедреддин. Писател, драматург, историк, краевед, етнограф, общественик и организатор-като такъв е известен на Разградската общественост и в нашата страна.

                Житейският девиз на човека и гражданина Борис Илиев е:”Където минеш сей, все някой ще пожъне”. Много е посял до днес в своя  88 –годишен живот. Има какво да пожънат идните поколения.

   /  Научете повече за живота и дейността на Борис Илиев в неговата книга”Фрагменти от житието на един закъснял възрожденец”, изд. на КПД”Родно Лудогорие”, София, 2012 г. /